Кмета на Кутловица напомня на всички граждани които участват в охраната (гарнизона) на града да изпращат спомените за лицата които са срещнали.
Из "Търновски вести"
Мдаааа,
Karmina възнамеряваше днес да не се заседява в кметството, защото беше
събота, а в събота дори господ почиваше, какво остава за обикновените
люде.
Да, ама не - тъкмо на вратата я спря редакторът на "Търновски вести" - в ръката си държеше посмачкан свитък.
- Добра вечер, Кметице! Ъъъъ, такова, има
пусната дописка до вестника от бившия кмет - нещо май във връзка с
Вашето дело... Та рекох да Ви я покажа преди да я пусна, да няма нещо
дето да Ви злепостави.
- Благодаря ти, драги, много си предвидлив и загрижен! Дай да видя какво
го боли бившия кмет. Той нали тръгна да се жени? Още ли не се е
състояло събитието?
- Май не, още ерген се води, а и щом като булката е от Кутловица няма начин там да не гръмне новината, тъй че и ние да я чуем.
- И това ще стане, с помощта и благословията на Джаа. Щом са му хвърлили
око, ще го оженят. А забъркаш ли се с женските от ония фамилии - няма
не искам, няма недей. Но на Krakra това май му харесва, та нека е
щастлив!
Дай сега да видя какво е писал до вестника! (Karmina зачита дописката) Хахахаха - "горИ, горИ на чИрешата" чак се възкачил Пък като видял да разнасят "Търновски вести" скочил от черешата да гони вестникарчето... Ама на него май само тялото му е в Кутловица - сърчицето му дебне за клюки от столицата...
Тъйии, леко злобна нотка прозира в писанията му - по всичко личи, че още
не са му дали да подуши булката по-отблизо и му е терсене, а и още
търси повод да ме захапе. И това ще мине, много скоро аз ще съм
последната му грижа.
(Karmina продължава да чете) ...
комуникационни технологии, царевица, плесени, токсини... - знаех си аз,
че не му мислят доброто на генерала с тая заседяла царевица, ама че е
чак толкова страшно... - микотоксини, брейиии... гъгрица щеше да е
по-добре май... Ха, отказал поръчението! Верно ли?
- Така пише, Кметице.
- Верно, така пише. Значи пак нещо по жицата се е загубило. Ей, трябва
да ги изуча най-после тия комуникации, че виж, за резил станах, чак по
вестниците да се обяснявам...
- Какво ще кажете сега, Кметице, да пускам ли дописката в утрешния брой или да кажа, че не съм я получил, ако ме питат?
- А, ще я пуснеш, как няма да я пуснеш! Нали знаеш, че ние на скришки и
мишки не си играем. Каквото има да се решава - слага се на масата, а
който трябва - да си бере гайлето. За срамотите, за едни 40 царевици
такъв скандал стана, че чак дело в съда - представяш ли си, ако бяха 400
или 4000 какво щеше да е... Ама тя май и царевица вече била кът в
хазната, остави ти другото. Пускаш дописката, както си му е реда - все
пак читател, а пък и важен чиляк, не кой да е - бивш ректор, бивш кмет,
бивш съветник - дано скоро да не стане и бивш търновчанин, ама каквото
му е наредила съдбата и фамилията Ние ще се молим за него, пък дано Джаа да е милостив!
Само че сега ще ти дам едно писмо - ще го цитираш след дописката, да е
пълен сеира. Аз като им казвам, че трябва да се знае кой е царя, кой
пъдаря и кой пасе патките, те ми се обиждат, ама на - лявата ръка не
знае какво прави дясната. Ето ти последното писмо от боляра - да се
оправят там както могат, не ги мисля вече хич - щом като се мислят за
голЕмата работа - да си оправят бакиите и да не ме занимават.
Редакторът на "Търновски вести" си тръгна видимо спокоен и развеселен, а
Karmina се запъти най-после към дома да сготви боб с наденички, че на
сутринта щеше да има литургия, а след нея попът винаги се оглеждаше за
нещо блажно.
Вървеше и си мислеше: "Дано само утре Шерифът да прати парите за
царевицата, дето купих днес от пазара, че да не завъди някой
митохондрия, докато седи в склада на кметството... Трябва да пиша и на
Доктора да пусне един цялостен преглед на генерала, че да не го хване
сюргюна баш като тръгваме към замъка - тогава да видиш ти сеир..."